Крушова бълха

Крушова бълха – сериозен враг на крушовите насаждения и биологични решения за контрол

Биология и развитие

Крушовата бълха (Cacopsylla pyri) е един от най-опасните неприятели по крушата в България. Тя развива 4–5 поколения годишно и зимува като възрастно насекомо.

  • Още през февруари напуска зимните си убежища и започва да смуче сок от набъбващите пъпки и летораслите.

  • Първите ларви се излюпват в началото на април.

  • Възрастните от второто поколение се появяват през юни, от третото – юли, четвъртото – август, а петото – септември.
    Поколенията се застъпват, което прави борбата особено трудна.

Повреди от крушовата бълха

  • Смучене на сок от листата и младите клонки → отслабване на дървото.

  • Отделяне на обилна медена роса, върху която се заселват саждиви гъбички → засегнатите листа, клони и плодове придобиват блясък и черен налеп.

  • Пренасяне на микоплазмената болест “Загиване на крушата”, водеща до запушване на проводящата тъкан и изсъхване на цели клони, а понякога и на цялото дърво.

  • При масово нападение – унищожаване на цели насаждения.

Проблем с резистентността

Химичният контрол с масово използвани инсектициди често е неефективен, тъй като крушовата бълха развива устойчивост. Това налага използването на биологични и иновативни решения, които действат по различни механизми и предотвратяват резистентността.

Биологични врагове на крушовата бълха

Природата също играе важна роля – естествени врагове на неприятеля са:

  • хищни дървеници (Anthocoris nemorum, A. nemoralis, Orius minutus),

  • златоочици и кафявокрили златоочици (Chrysopidae, Hemerobiidae),

  • калинки,

  • над 20 вида паяци,

  • няколко вида паразитни ципокрили.

Стратегия за биологична борба с продуктите на Амитица

Опитът на български производители показва висока ефективност при интегрирано приложение на продукти: