Употребата на пестициди е неразделна част от съвременното земеделие. Чрез тях се контролира разпространението на насекоми, плевели и патогени, които застрашават добивите и качеството на продукцията. Въпреки това, не всички препарати са безопасни. Част от използваните в миналото инсектициди демонстрират висока остра и хронична токсичност, биоакумулация и трайно присъствие в околната среда.
Настоящият текст има за цел да представи кратък преглед на най-рисковите химични вещества, прилагани в растителната защита, както и доказаното им въздействие върху човешкия организъм – с фокус върху уязвимостта на децата.
Хлорпирифосът е органофосфатен инсектицид, използван дълги години за борба с редица вредители в овощарството и зеленчукопроизводството. Въпреки ефикасността си, веществото е изключително невротоксично, особено при продължителна експозиция.
Научни наблюдения показват, че при деца, изложени на остатъчни количества хлорпирифос, има повишен риск от когнитивни нарушения, забавено говорно развитие и поведенчески разстройства. Поради тези данни, през 2020 г. Европейският съюз официално забрани веществото, а България прие регулацията със същата сила.
Имидаклопридът принадлежи към групата на неоникотиноидите – вещества, които действат върху нервната система на насекомите чрез въздействие върху никотиновите ацетилхолинови рецептори.
Той се прилага масово в борбата с листни въшки, белокрилки и други насекоми, но също така се установява, че има системно действие – прониква в цялото растение, включително в прашеца и нектара. Това го прави особено опасен за опрашителите, включително пчелите.
Някои изследвания свързват имидаклоприда с нарушения в ендокринната система и промени в хормоналния баланс при продължителен прием чрез храна – риск, който не бива да бъде пренебрегван при деца.
Паратионът е друг класически представител на органофосфатните инсектициди. Макар да не се използва повече в ЕС, той е добър пример за изключително висока остра токсичност. Смята се за едно от най-опасните вещества, използвани някога в агрохимията.
Дори минимално количество при вдишване или контакт с кожата може да доведе до тежки неврологични симптоми или летален изход. Поради тези причини е забранен в България от години.
Друг представител на неоникотиноидите, тиаметоксамът, демонстрира сходни свойства с имидаклоприда. Използва се в обработката на семена и листна маса.
Последните изследвания сочат, че тиаметоксам може да повлияе не само на насекомите, но и на развитието на мозъчната функция при бозайници. При млади организми (включително деца), тези въздействия могат да са невъзвратими, особено при хронично излагане на остатъци от пестициди в храната.
Метамидофосът е със силно невротоксично действие, а неговите остатъци се разграждат бавно в природата. Приеман чрез храни, той може да натрупа ефект върху нервната, дихателната и репродуктивната система. Още в началото на 2000-те той беше забранен в повечето европейски страни, включително и в България.
Ниско телесно тегло – дозата на токсина е по-висока относително;
Развиваща се нервна система – по-чувствителна към невротоксини;
Повишен контакт с околна среда – игра на открито, контакт с почва, прах и вода;
Непълно развита чернодробна и бъбречна функция – по-бавна детоксикация.
Ето защо дори минимални остатъчни количества в храната, водата или въздуха могат да окажат дългосрочни последици при децата.
Химикалите в земеделието не са “добри” или “лоши” по дефиниция – тяхната употреба зависи от контекста, дозата, контрола и отговорността. Затова е важно обществото, институциите и агросекторът да действат съгласувано в посока намаляване на рисковете.
Чрез регулации, информираност и прилагане на безопасни практики можем да защитим най-уязвимите членове на обществото – децата – от въздействието на вещества, които вече са надхвърлили допустимата граница на риск.
